26 Февруари 2009

2009 Кабо Верде PWA Световна Купа–Разбор

Вече, в третата си година, Световната Купа на PWA в Кабо Верде си запази окончателно репутацията на истинско състезание от световно ниво, като 2009-а не беше изключение. В трите дни, в които вълните бяха от лого до над-мачта високи, видяхме завършени единична и двойна елиминация, като даже остананаха няколко дни за почивка.

Единичната Елиминация

Почти като по часовник, на първият ден от събитието в Понта Прета се обръщаха мачта-високи вълни и вятърът беше с перфектната крос-оф-шор посока, за да завърши цялата единична елиминация със стил.

Първи,  се пусна високо-реномираният бивш Световен Шампион на вълни Франциско Гоя. Аржентинецът със сигурност не разочарова публиката, тъй като още на първата гонка се виждаха страхотните му вертикални завои, комбинирани със супер гладкият му „отгоре до долу” стил, доказвайки че все още е повече от способен да се усъвършенства наравно с новото поколение от уиндсърфисти.

Първото голямо разочарование на елиминацията беше изходът на Джейсън Полаков във първият рунд. Австралиецът си тръгна след като направи огромна тактическа грешка. Той не успя да осигури каквато и да е втора вълна към резултатът си и трябваше да изчака до двойната елиминация, за да получи втори шанс да напредне.

Придвижвайки се към вторият рунд Роби Суифт направи отличително представяне, след като си избра няколко феноменални сета(поредици от вълни). Тактическият му подход му се отплати, позволявайки му да свързва завои от край до край във вътрешната част на рифа. Това засили резултатите му и му осигуриха място в следващият рунд.

Още един доста невероятен за отпадане сърфист във втори рунд беше американецът Леви Сивер, който беше в еуфорията си на загравката и в първият рунд. За съжаление застрашителните камъни на Понта Прета, които могат да бъдат споменати като причина за много изпадания успяха да привлекат още една жертва в лицето на Сивер.

Когато групата намаля до последната осмица, нивото на каране се изстреля в небето. Тук трябва да се отдаде заслугата на Кай Лени, който от части провокира това. Тийнейджърът беше на друго ниво, като беше един от малкото, които се престрашиха на 360 в челюстите на най-големите сетове вълни и постоянно се изстрелваше с огромни скоци от върха на вълните.

Четиримата финалисти Джош Ангуло, Франциско Гоя, Каули Сеади и Кевин Причард тряваше да са напълно подготвени за борба, тъй като вятърът почна устремително да пада за финалите.

Първият който изпита мощта на Понта Прета беше Кевин Причард, който падна жертва на камъните по средата на гонката и надеждите му да спечели финалът бяха разбити. Това явно е било много трудно за преглъщане, тъй като Причард определено имаше възможността да присвои финалът.

Подобно Франциско Гоя, който вече беше впечатлил голяма част от уиндсърфинг обществото с леснотата, с която беше стиганал до финалът на Световната Купа, се оказа в същата ситуация, изхвърлен на камъните.

Така финалът се сведе до дербито Ангуло срещу Сеади. Може да звучи смешно да се предполага, че в уиндсърфингът някой има предимството на домакин, но подкрепата на Ангуло в Кабо Верде е просто феноменална. Тъй като състезанието е на един хвърлей от плажа, работата на местните фенове беше да осигурят, че Ангуло винаги ще чува техните окуражителни викове и песни през цялата гонка.

Игнорирайки едностранната тълпа Каули се захвана за работа с разнообразен микс от скоци, изплисквания и опасно късни завой,всичките свързани последователно от неговият мазен сърфиски подход.
Гледайки от плажа нямаше какво да разграничи двамата, но накрая съдийте взеха решение да дадат финалът и единичната елиминация на Каули.

Двойна Елиминация

На вторият ден от състезанието беше проведен първият рунд от двойната елиминация преди оф-шорният вятър и спадащите вълни да спрат. Франциско Порцела и Томас Траверса бяха тези, които се открояваха за деня, като и двамата убедително напредваха в трудните условия.

Два дни минаха в чакане, преди Понта Прета отново да завърти перките, доставяйки страхотни условия за завършек на двойната елиминация. Виждайки възможността да се съравновават в класически условия на Кабо Верде, състезателите се впуснаха във водата да продължат  там, от  където бяха спрели.

Оставяйки своите следи във вторият рунд бяха: Рикардо Кампело, който вдигна нивото си, за да премине напред; Камил Джубан, чийто супер вертикални атаки на вълните бяха същевременно впечатляващи и технически брилянтни, и Джейсън Полаков, който успя да хване най-малко вълни от всички, но все пак успя да премине благодарение на постоянството си върху вълната.

Влизайки в третият рунд на двойната елиминация, нарастващото напрежение означаваше, че сърфистите трябва да извадят всички номера от торбите, за да имат шанс да пробият през гонките. Екскурзийте до камъните станаха прекалено чести и степента на размазванията мина всички граници.

Запомнящите се имена в третият рунд бяха Рос Уилямс, който хвана страхотна серия от вълни и някак си винаги беше на правилното място в правилното време. Подобно Марчилио Браун бръкна дълбоко в торбата си, за да изпълни някои впечатляващо резки обръщания и супер вертикални Кът-Беци, които съперниците му просто не можеха да успорят.

Томас Траверса донесе своето уникално настроение в тази гонка, в която рискът беше високо възнаграден с пропуск до следващият рунд. Присъединявайки се към него беше мароканецът Боуджама Гуилол, който издържа срещу тежката съпротива с няколко високи скока и късни завъртания по вълната, което го отличи от съперниците му.

Влизайки в четиристранната надпревара със само две свободни места в следващият рунд, Уилямс, Гуилол, Браун и Траверса се озоваха в страхотни мачта-високи вълни и усилващ се вятър.

Когато дойде време за гонката Траверса си изгърмя патроните, като рискува с твърде късни удари и дълбоки долни завои, които бяха изцяло наказани от рифа на Понта Прета.  Гуилол също си замина, въпреки че успя да хване наистина перфектна вълна, но не успя да намери втора, за да си запълни резултата.

Уилямс и Браун влезнаха във фазата на елиминацията, в която само един ще продължи напред. Уилямс беше в серия след като доминираше предишните гонки, но Браун беше огън. Бразилецът просто откачаше , удряйки най-тесните долни завои, точно преди да извърти страхотни горни завои точно под върха на вълната. Уилиамс се представи достойно, но Браун бе буквално непобедим.
Напредвайки към Франциско Гоя, Браун знаеше че трябва да се представи много стабилно, но съперникът му Гоя просто не беше в настроение. След като доминираше единичната елиминация Гоя се мъчеше да влезне във форма и в последствие даде на Браун да мине към следващият рунд след неубедително представяне.

Срещайки Кевин Причард, нервите на Браун бяха изпитани докрай. Причард е невероятно постоянен и въпреки, че понякога няма мазнотата на своите съперници, той рядко прави лошо представяне. Тази гонка не направи изключение. Невероятен избор на вълни, отново и отново, комбиниран с  добре преценена атака над мазните вълни на Понта Прета, даде на Браун малко лоша глъдка реалност. Това остави бразилецът, който с много труд си проби път през двойната елиминация, на четвърто място за състезанието.

Напредвайки да се срещне с Ангуло в следващият рунд, Причард усети как играта се обърна, след като постоянно беше налаган от страхотният избор на вълни и супер вертикални горни завои от страна на Ангуло. Американецът се би добре, но трябваше да се задоволи с трето място, страхотно постижение, като се има в предвид имената на сърфистите които се състезават.

И така твърде познатият дуел започна. Точно както в 2007-а, когато Каули Сеади беше спечели единичната елиминация и трябваше да защитава тронът си от местният Джош Ангуло.  В този случай защитата на Каули беше свалена от голямото знание на Ангуло за Понта Прета. Двойката трява сега да карат още веднъж рамо до рамо, за да се реши неуспоримият победител на събитието.

Финалът започна с наелектризираната тълпа, която скандираше името на техният национален уиндсърф герой. Ангуло направи първата атака със страхотено скок от върха на вълната, но се приземи дълбоко в пералнята и беше изкаран на камъните. Сеади видя възможността и издуха Ангуло с две стабилни яздения по вълните.

Завръщайки се Ангуло впечатли всички с 9-точково яздене на вълна, рядък спектакъл за гледане и нещо наистина вдъхновяващо. Следвайки това, Ангуло се изстреля към старата си форма, изпълнена с безкрайно късни удряния на върховете на вълните и префектно избрани скоци. Сеади знаеше, че трябва да изравни и презими като по часовник перфектен Гойтер върху лицето на вълната.

Гонката беше напрегната и наистина невъзможна за оценка. Двамата претенденти за титлата на Понта Прета имаха твърде различни стилове, но в края на финалът резултатите от палатката надигнаха феновете да ликуват. Ангуло беше победител, връщайки титлата на Кабо Верде отново у дома. Всичко беше изпълнено с емоционални сцени, рядко виждани по уиндсърфиски събития.

Това завърши третата купа на Кабо Верде, събитие което винаги ще бъде спомняно за приносът си на вдъхновяващи условия и едни от най-добрите карания на вълни виждани на Световната Обиколка на PWA.