Подробният репортаж на Финиан Мейнард относно състезанието във "ветровитата сряда" /18. 11. 04/

Прогнозата беше силна за няколко дни, но аз съм виждал да падат преди и затова бях нервен дали щеше да се здържи или не. Изобарите бяха претрупани на всяка карта за налягане, така че аз знаех, че щяхме да получим нещо и това беше подсилено в предната нощ, когато всеки телевизионен канал за време даваше 120 км / ч вятър, да минава точно през средата на долината Рхон.

Станах доста нервен и вече започнах да мисля за по-малко платно! Най-малкото, което имам за всяка посока е 5. 0, но аз бях възбуден въпреки това и знаех, че това може да бъде възможността да победя Жълти Страници.

От това, което раззбрах от Паскал, Кристофи, Mишел и Tери Мистралят беше силен и труден вятър. Това, което пристигна беше повече от моите най-диви мечти и както и на всеки друг. Имаше ивици на вятърът, които бяха почти със силата на ураган и яръко синьо небе!Получихме истинският мистрал, истинският френски вятър, който е толкова прочут в световен мащаб.

Делехме бусът двамата с Ерик и когато пристигнахме на плажът в 9 сутринта в събота, беше ясно, че щеше да бъде добър ден. Когато отворихме в 10 сутринта, аз отидох на тресето с моята голяма дъска (37. 5 широка / 24 финка) и моето 5. 4. Времето беше 43. 5, но аз можех вече да усетя, че това тресе беше много по-твърдо отколкото югоизтокът и аз исках да се кача на нещо по-малко незабавно. Трябваше много повече да се трудя и малките пориви, идващи от земята бяха супер силни. Те са невидими обикновено, така че е просто много силно усещане. Надигащата се власт, която аз усетих миналият 3-ти декември, когато преминах 46 възела за първи път беше мъгляво в сравнение с този северен вятър.

Бързо се прехвърлих на моята 5. 0 и малка дъска (33) след още няколко пускания, които бяха между 43 и 44. 5 възела. Просто исках да се отърва от толкова много площ колкото можех, защото беше просто по-лесно за държане. Ерик помогна за една ключова промяна, финката, която използвах на малката си дъска беше твърде малка, което правеше всичко доста нервно и затова поставихме 24см-овата финка в настройката с 5. 0 и мигновено си подобрих стабилността и средните скорости.

За първи път носех GPS в моите проби, което беше вълнуващо и много полезно да науча това, което се случваше с моите върхови скорости срещу моите средни скорости. Времената ми ще бъдат поставени на WWW.GPS-SPEEDSURFING.COM.

За тези, които са любопитни аз дадох нов неофициален GPS рекорд с върхова скорост - 49. 3 възела!!! Когато аз видях това и след като Роджър от gps-SPEEDSURFING.COM анализира моето бягане, беше ясно, че аз в същност възлизах средно на 48 - 49 възела в продължение на 400 метра след което имам падина от 45 възела в продълйение на останалите 100м. Както Ерик го поставя, товя се дължи на "Мистралската падина" , която се случва веднага след средната точка на пистата и затова моят пробег е свършил средно 46. 82.Технически беше по-бързо отколкото това, но това е просто гаднчата част от изчисленията на средна скорост. Трябва да я подържаш в продължение на всичките 500м.

Когато гледам малките видеоклипчета от телевизията (скоро ние ще пуснем някакъв видеозапис на това място), можех да видя, че аз просто се опитвах да го задържа.

Беше чисто гладиаторство, нещо от типа на пещерните уга-уга хора, което е трудно както за ума така и за тялото. Най-голямата ни задача беше стигането до началото на тресето и докато имаше управляеми 40 - 45 възела на самото тресе, стартът беше зверско, взривявайки 50 - 60 възела.Беше нечовешко. Това е единствената дума, която го описва. Толкова трудно беше да станеш, дори да си вкараш краката в налъмите, дори да изкараш платното извън от водата извън без да ви удря силно по главата. Каналът опръскваше всичко наоколо. Беше невероятно и невъзможно за каране с оборудването, което имах. Опитах доста усилено, но бях уморен вече след рекордният пробег, който източи много енергия. Преживях грамадна катастрофа точно преди стартът късно следобед. Скоростта на GPS-a ми точно преди катастрофата беше 48 възела! След това бях по- внимателен след като знаех, че вече съм счупил Световният Рекорд и исках да живея, за да се боря друг ден с вятърът на югоизток надявайки се скоро, така че се опитах да изчакам вятърът да поспадне малко, но не го направи. Той просто стана оше по-силен към пладане и получавахме плътни 60 възела с пориви до 65 по времето когато шофирахме вкъщи. Трудно и грубо.

В неделя сутринта вятърът все още криволичеше и ние пристигнахме до плажът на 40 - 45 възела с пориви на 50 възела скоро след това и с приятен ъгъл. Аз бях първия на тресето с рекордната си настройка и направих гонка, която общо взето бешена ръбът. Имаше доста чоп на трсето, образужал се през нощта от 70 - възловите ветрове и пистата беше незавършена, неравна и се изискваше много концентрация, за бъдеш бърз. Промяната на състоянието на повърхността беше причината за голяма разлика в скоростите в неделя.

При втора ми проба имах добър старт и твърд порив поддържаше скоростта до средата имайки само малко разочарование в последните 50м, но времето беше бързо и то беше второто ми време над Жълтите Страници със скорост 46. 60в. Вече бях доста изчерпен за момента докато студът вкочаняваше моите крака и ръце, въпреки че носех ботушки и ръкавици. Студът наистина удря в енергийните резерви.

И после правих още опити, но те бяха само 42 - 44 възела, но въпреки това, с чопът се чувстваха като 50! Вятърът тогава се вдигна отново до 60 - в около 1 следобед и то остана така до 3:30 следобед и беше почти сюрреалистично. Аз никога не бях виждал такова нещо. Не в Гран Канариа, не където и да е. Всички ние седнахме в края на тресето, опитвайки се да тръгнем, но беше твърде много. Аз бях свършен, абсолютно, така че седях до края и чаках следващите 90 минути до 4:30 следобед когато решихме да си ходиме. Температурите падаха бързо и всеки беше готов да се върне вкъщи и да отпусне.

То беше един от най-добрите моменти в моят живот, да бия Жълти Страници. Паскал и аз говорихме, как е ило за него да бие Арбалет 2 през 86-а и как е сега за сърфист да бие лодките отново и да върне легендарното заглавие на нашият лагер.

От споменаването аз мисля, че другите моряци от МОС наистина полагат голямо усилие и ние наистина си помогнахме един на друг когато имаше катастрофи или ако екипировката тръгва да лети или да се прекарат колите обратно в началото на пистата и т.н. и т.н. Беше истинска семейна атмосфера и аз мисля, че това е страхотно. Целият екипаж е професионален и всички ние се веселим правейки го, въпреки че условията бяха много неблагоприятни и трудни.

Има много други синдикати, тръгващи за Световния Рекорд в момента и ние сме все още далеч от маркер на 50 възеа, но това, което се случи последният уикенд е историческо и аз искрено се надявам, че ние можем изцяло да генерираме много повече инерция в скоростта и Световният Рекорд от бързите времена, които бяха постигнати тук в SM.

Няма такова чувство като да държите гика с 53 мили в час и да впрягате внушителната енергия от вятърът.

Следващата цел сега е 50 възела и всичко по средата, така че молете се за онзи силен югоизточен вятър и ние ще опитаме отново.

Благодарение на моето семейство и приятели за поддръжката през годините и благодарност на всички моите спонсори за тяхната постоянна поддръжка (платна на Naish, дъските на F2, PROLIMIT, DEBOICHET, MAVERX, MULTIPOWER).

Искрено ваш

Финиан Мейнард