 |
Когато минавате през, период на преход във вашият живот там винаги ще има ниво на страх. / 08. 10. 04/
От Джош Стоун
Страх от неизвестното, страх, че правиш грешка, и страх, че не можеш да харесаш човекът, в който се променяш. Аз мисля, че ние ставаме смирени със себе , до известна степен, защото ние сме способни да се определяме по нагласена процедура, и когато тази процедура се променя, ние може би не сме способни да се определяме вече толкова ясно. Предполагам, че това е което имат предвид хората, когато казват," да изгубиш себе си". Еми, аз наскоро минах през един от тези животопроменящи периоди, спирайки пътуването, прибавяйки нов член към моето семейство, и започвайки да имам актуални корени тук в Мауи. Това беше първата от 11 години, в която аз прекарах повече време в Хавай от това да пътувам! Разбира се това имаше доста сериозно въздействие върху моята перспектива върху животът в общи линии, и също имаше период където аз се чувствах изгубен.
Представете си да сте така фокусирани върху нещо, което е като да гледате в тунел. Има хора, места  ипреживявания извън тунелът, но те са доста замъглени.
Целият ви свят с година наред е бил целта на краят на този тунел. След време ставате много спокойни в тунелът. Вие знаете кои вие сте в тунелът, вие сте силни в тунелът, и той е вашият свят, където вие сте най- мощни. Накрая, вие достигате целта на краят на тунелът след толкова много време, и тогава вие рязко излизате от тунелът в огромен, ярък свят.Малко е страшничко отначало с толкова много нови неща за ппавене и опитване. Вие не знаете първоначално къде или как пасвате в този нов свят, но след време, вие започвате да осъзнавате, че вие сте същия човек , който винаги сте били, просто сега с много повече възможности от преди. Какво открих, излизайки от своя тунел? Аз намерих обновена любов към приключение и несекваща жажда към опитване на нови неща. Един от най- критичните компоненти на това кой съм аз винаги са били моята любов към вълни и карането по тях, и сега, когато вече имам време, което означава да го ценя, отново съм пристрастен към любовта си. Аз прекарвам време си оценявайки красивото в живота, и едно от най- красивите неща, които аз мога да си представя, е сесия на епично каране по вълна, напълно сам, океанът, вятърът и мен. Точно това получих, на последното голямо южно вълнение тук в Мауи. Ла Пероус Бей, едни от най-добрите сърф-вълни в света, се случиха, стъклени,сайд-оф шор, 25 възела и никой друг наоколо освен мен. Невероятно.
Обикновенно, за да хванете епични условия за вълново каране, без тълпи трябва да опаковате цялата си екипировка, да скаочите на самолет и да прелетите половината свят към някаква страна от 3-ия свят, да се надявате, че информацията за статистика на вятъра, която си прочел в интернет не е пълна измишльотина и тогава да откриете някое сай оф шор, което също не е и прекалено населено с акули, докато се борите с някакъв стомашен вирус, който ви яде отвътре. Всъщност, това звучи забавно, НО когато можете да скочите във вашият камион, който вече има изцяло вашо обаорудване натоварено в него, и покарате 40 минути, за да намерите онова епично каране, тогава сте супер заредени !
Късмет, смесен с учудващо добра карма е единственият начин, по който вие можете да оцените залив Ла Пероус за каране на вълни. На първо място, тя е толкова добра сърф-вълна, че когато са предсказани вълни от южната страна, има сърфисти, които го чакат там, и само шепа от тях в същност се инсталират там, така че каквото и да става да не изпуснат нищо. Типично това значи, че има поне десет хора сърфирайки в линията нагоре, и те НАИСТИНА не оценяват сърфист, кото се пуска на всяка новодошла вълна, така че ако не искате да ви спукат гумите или вашето предно стъкло да бъде счупено, обикновено не можете да попаднете в линията нагоре когато има хора сърфирайки в нея. Второ вятърът често е супер навътре в морето и бурен в заливът. Убийственият прибой е срещу вятъра, срещу 25 - футова вулканична скала. Много пъти можете да се изстреляте от сърф-паркинга в наистина силният вятър, и тогава стигате до счупването, и да се носите като примамка за някоя акула в зоната на мъртвият вятър до скалите. Накрая, няма начин да предадете доклад, защото няма мрежа за телефона, и така никой може да ви се обади, за да ви каже, че условията са трепач следователно не можете да отидете да го проверите. Трябва доа продължите на вяра , и въпреки, че 40 минути звъчат като кратък път, но тука на Мауи звучи все едно ще ходите на Луната и обратно. Много пъти ще карате целият път до там и дори няма да можете да карате уиндсърф заради причините които туко що изброих. Много е гадно, когато се случи така, и единственото утешение е че има нереално място за сандвичи в KIHEI,където никога няма да отидете освен ако не ви се налага там, но добърия сандвич наистина не компенсира загубени мечти. И така като дойде денят когато,ще карате уиндсърф в Ла Пероус , приключението ще е несравнимо. Този конкретен ден, който се нарежда като един от 5-те мои най-велики сесии ,а аз съм имал доста добри сесии в живота си и съм задължен към моят добър брат Ерик Aедер, който ме извика от Kихеи да ми каже, че мисли,че " може би" Ла Пероус ще работи онзи ден. Аз се доверявам на мнението на Eрик така че направих пътуването, и когато спрях на паркинга, бях шокиран, че да виждам вълни над главата ми, точно пред паркинга, който обикновено е твърде защитен, за да хваща какъвто и да е добър размер вълни. Това значеше, че вълната беше наистина от югоизток, което е доста рядко за нас в Хаваий. Куп сърфисти бяха вътре и аз разбрах, че повечето от тях са в главното счупване, което е около една половина миля срещу вятъра в заливът. Срещнах Eрик по пътеката, за да проверя как е срещу вятъра и той изглеждаше малко несигурен.
" Не знам дали наистина става," каза Ерик докато се здрависахме.
" Но виж как са се подредили," казах аз, гледайки една вълна да се бели по черният фон на скалата," Трябва да има малко размер."
" Изглежда,че е така," се съгласи Ерик," Но никой не сърфира в него, така че би трябвало да са малки."
Онова убедително мислене имаше смисъл, защото то беше средата на денят и аз не можех да си представя сърфисти да не карат ако светваше." О добре. Просто ще плавам нагоре и ще видя, дали не мога да хвана няколко малки от вътрешната страна," казах аз, малко изпросвйки мисълта,че не беше епично.
" Добре," отговори Ерик, прозявайки се," Предполагам, че ще излезна навън с камера-оборудването си, за всеки случай ако хванеш някойа добра."
Аз случайно вдигнах едно от моите нови 4. 1 Combat, и аз разбрах поне, че беше ветровито.
Стартът при Ла Пероус е остри скали и риф, и с актуално добър прибой през него, може да стане доста чворесто.Засякох си вълните и изпаднах в съблазнително синята вода, щастлив да видя, че вятърът беше перфектен за моето 4. 1.
Докато преминах покрай сърфистите, те ме гледаха както ястреб гледа заек." Не идвайте наоколо,"казаха с техните втренчени погледи," Или ще те изядем. Въпреки, че аз бях изкушен да хвана една от рядко-добрите вълни пред паркинга, реших, че то щеше да бъде по-добре да живея, и затова си прогорих път навътре в заливът, за да кача срещу вятъра и да стигна до главното счупване.
Залив Ла Пероус е невероятно красив. Срещу вятъра две мили дълга ивица черна лава сочейки към дълбоките сини води на каналът "Аленуихаха" като пръст показвайки пътят на големият остров. По вятъра има остро оголване, което подчертава Кахо ' Олаве фоново. Те наричат тази област " Хаваийският триъгълник", защото лодки и хора изчезват там постоянно. След като влезете в каналът, светът става нищо друго освен океан, докато мощните потоци на канала сграбчват каквото и да е, дърпайки го като река към Кахо ' Олаве.
Благодарение на обграждащите точки, вътрешността на заливът е много гладка и спокойна, специално докато се доближавате до срещу-вятърият пръст, който държи водата като стъклена коприна. Затова прибоят е толкова нереален, защото дори на ветровит ден, с големи вълни, вълната остава гладка.
Гледайки в от каналът мен можех да видя как пяната от разбиващите се вълни излита във въздухът. Пяната съпоставено драматично с черната лава фоново, докато планина Халеакала се издига величествено по-горе, затъмнена при върховете от короната на изчерпан склон облаци. Можех да видя от пяната, че вълната идваше от главният връх към вътрешният залив, и се превръщаше в супер дълги вълни. Сърцето ми туптеше в очакване, когато група вълни ме свлякоха доло, вкарвайки ме към вътрешността. Властта им ме стимулира и аз затворих силно, за да видя дали ще издържа.
Идеята, че тази вълна е изминала 6000 мили от Антрактида, през целият Тихи океан и зялата суша и острови по между им, и че тя все още имаше толкова много енергията, ме вдъхновяваше. Тя беше дар, и аз не ще й позволя да си тръгне. След като имах достатъчна скорост всъщност, за да я хвана, вълната и аз започнахме да се движим като едно цяло, лесно плъзгайки се до замислена цел с изглеждаща взаимна почит. Докато вълната удари първия риф, където най-дълбоката вода рязко прекратява при първоначалният рафт на плитчината, мъждукащия корал, тя започна да се оформя от възвишаване на широк океан в запазеа точка на енергията докато масивният импулс на вълни се сгъне в себе си, принуждавайки го драматично да стигне максимум , утроявайки своята височина за секунди. Това, което започна като вълна с височината на логото, промени формата си във висока вълна на мачта, с движеща се стена, която се движеше и се разширяваше по целият път надолу към залива.
Качих до върха и погледнах към вълната, която безкрайно се издължаваше, ясна водна пирамида, ясна отгоре, задълбочавайки се в цветове на синьото към основата. Върхът накрая вече не можеше да се бори със силите на гравитацията, когато се изви под себе си, в кух цилиндричен варел, запалвайки началото на верижна реакция при върхът и бягайки надолу по цялата стена. Изненадан от бързината на счупването, аз осъзнах, че щях да бъда твърде навътре, за да заобиколя центрофугата, която се разбиваше в себе си. Точно от вътрешната ми страна бяха острите зъби на вулканичните скали, чакайки гладно за мен, за да се изправят, приготвени да погълнат мен и оборудването ми, заедно с блъскащата се пяна. Това не беше алтернатива, така че аз се насочих право надолу, ускорявайки се супер бързо с вятърът трудейки се против очевидната скорост на вълната. Направих долен завой на половината от въната, за да стигна до горната устната навреме и дя я завия на пълна скорост, почти извън контрол. Мигновено вълната ме застреля нагоре, над разбиващият се варел, над плоската част, и в равнините с толкова много сила, че почти изгубих хватката на гика си.
За миг аз се приводних на лицето на следващата вълна, надбягвайки се да стигна следващият връх, който вече се появяваше пред мен на вътрешният риф. Завих силно и този път завих около очастъка и право нагоре вертикално в шахтата, където варелът тъкмо започваше, а там се намира най-гладката част от каквато и да е вълна. Шахтата е най-сладката част от вълната, където можеш да завиеш с пълна скорост, и затова си хвърлих тялото назад по лицето на вълната с всички сили, и усетих едно от най-удивителните чувства в карането на вълни, когато ръбът на дъската захапва вълната, удряйки ъгъл, мигновено пренасочвайки вашата кинетична енергия на 180 градуса. Съвършеното завиване е нещо, което не получавате всеки ден.
Шахтата е най-сладката част от вълна за завой на пълна скорост, така че аз се стрелнах извън шахтата в още една част, удряйки един въздушен, после в друг завой, пищеейки надоло по вълната, която непрекъснато се вдигаше, като на крик, пред мен, докато накрая бях изминал изцяло пътят към вътрешността на заливът, където завих извън вълната, без въздух, без гориво, направо обезумял от кеф.
" Това беше една от най-добрите вълни в моят живот," си мислих, докато качвах нагор към опашката, за секунди и завих към поредната най-добра вълна в моят живот.
Три часа аз карах сам, съвършена вълна след съвършена вълна, като че ли в сън. Аз бях изгубен в моят собствен свят. Не исках да се събудя и да разбера, че то наистина не се е случило. Докато най-после, един сърфист догреба към мен, и след това още един и още един и още един.
" Хоа, брато," ми каза първичт сърфист докато плавах покрай него," Много яко каране хвана!"
" Мдам," казах аз, все още в транс от сесията.
" Страшно яко," си мислих докато се връщах, почивайки в трапеца си, наслаждаващ се красотата около мен, океанът, вятърът, властта." За това живея."
Обратно в паргинга разриговах и си хвърлих нещата в колата си и излетях.Нямах търпение да се обадя на Ейми, моята жена, и да й кажа колко епичен беше моят ден. Бях толкова зареден с гориво и замаян,че напълно забравих, че Eрик беше там докато не дойде една нощ и каза," хей брато, може би ще поискаш тези," хвърляйки пакет със снимки на моята маса." Какво е това," попитах.
" Провери" каза той.
Затова аз извадих снимките, и там беше моят съвършен ден точно в пред мен, постоянно напомняне на кой съм аз и за какво живея. Веднъж бях изгубен, но сега се открих. |
 |
